"Гражданско" неподчинение направи Бербатов "дяволски" нападател

    

На всички бе ясно, че Митко напуска Тотнъм и ще си търси късмета в нов отбор. Въпросът бе къде. Въпросът бе ще му издържат ли нервите и ще се борят ли от Юнайтед до край, след като отношенията между "червените дяволи" и ръководството на "шпорите" се бяха превърнали в истинска война.

Стигна се дори до там, че Тотнъм заведоха иск срещу Юнайтед за незаконни преговори с Бербатов. Паралелно с това в европейската преса летяха всякакви информации за трансфер на Митко в Реал Мадрид, Барселона, Байер Леверкузен, Байерн Мюнхен и къде ли още не. Май само в Азербейджан не го поискаха.

Митко обаче си имаше една мечта и то "дяволски" добра. Искаше да стане велик, искаше да порасне голям и да играе в един от най-великите отбори в света. Направи го, въпреки големия шум, въпреки многото критики и обвинения, че е предал Тотнъм.

Върху него се стовариха всички обвинения за лошото представяне на "шпорите" в началото на английското първенство. Не се мина и без закани, че ще изгние на резервната скамейка. Но Митко оцеля.

Бербатов удържа и на финалната права, когато арабските шейхове на Манчестър Сити извадиха дебелите пачки и го пожелаха. Митко демонстрира воля и "гражданско" неподчинение. Отказа да предаде мечтата си заради много пари на ръка. Отказа да стане част от тима на "гражданите" (бел.ред - това е прякорът на Манчестър Сити), където играят сънародниците му Мартин Петров и Валери Божинов. А може би сбърка.

Може би след време Сити ще е велик тим. Такъв поне е планът на новите инвеститори. И на Митко щеше да му е добре. Щеше да печели титли и Шампионски лиги, щеше да бележи гол, след гол, благодарение на перфектната си сработеност с Мартин Петров. Но не пожела.

Митко си имаше мечта. И тя трябва да живее тук и сега. За него нямаше утре. А и не се знае какво ще се случи утре. Съдба! Днес съдбата целуна нашия капитан и го прати във висините на щастието.

Днес трансферът на Митко е и успех за българския футбол. Днес вече всички гледат по друг начин на страната, останала само с лаврите от САЩ 94. Днес си имаме капитан, играещ в Манчестър Юнайтед. И това трябва да ни радва. Независимо дали сме сини, червени, розови или зелени. Митко си е българин и трябва да се гордеем.

Щеше да ни радва и в друг тим, но Юнайтед придава по-различен вкус. Има осанката на нещо исторически голямо. Юнайтед не е Челси, не е и Тотнъм. Юнайтед е просто символ на Англия (без да пренебрегвам всички велики английски отбори).

Пътят сега е отворен, но и отговорността става огромна. На Митко няма да му е никак лесно в тази чудовищна конкуренция. Защото ако борбата до слагането на подписа под контракта със Сър Алекс Фъргюсън бе истинско изпитание, то усилията да попадне сред 11-те на шотландеца наистина ще изстискат много пот и кръв от българина.

Но ще почакаме и ще видим. Много е рано за прогнози. Митко сега е щастлив, така че нека не му разваляме кефа с български песимизъм и заключения от рода "Бербатов няма да стане от скамейката". Това, че счупи трансферните рекорди за всички времена на Юнайтед май говори достатъчно.

Нека просто му пожелаем да е здрав, да не спира да бележи голове, да стане "дяволси" добър нападател и да се превърне в любимец на феновете на Юнайтед.

Другото той си го има, така че всичко хубаво, Митко... И Бербатов, моля те, не забравяй България!