Националната сигурност е невъзможна без свобода на словото

    

Миналата година бях изумен от дебелокожата арогантност, с която МВР излъга, че Би Би Си се извинило след разследването си за трафик на деца във Варна и дори уволнило журналистката.

Полицаите се поддадоха на първосигналните си инстинкти, забравяйки, че от години не разполагат с монопол върху информацията. Веднага погнаха вестителя и опитаха да омаловажат заснетите кадри.

Дору публикуваха данните на британските журналисти в уебсайта си, за да ги злепоставят - единият някога бил пил, другият се бил бил.

Това, естествено, нямаше нищо общо със заснетия под прикритие филм, но представляваше ясно послание към българските колеги на англичаните да внимават с какво се захващат.

Тази година, няколко дни преди да се кача на самолета, отново онемях. Този път - от наглото желание на други полицаи да бъдат игнорирани демократичните практики при разследване на публикации в Интернет.

За да улеснят и увеличат натиска срещу неудобни драскачи, ДАНС искат с танцова стъпка да заобиколят правото на анонимност за българи в световната мрежа.

Набедените за бранители на националната сигурност лобират за ограничаване на свободата на нацията в услуга на пагони, политици и приятели.

По принцип е нормално правоохранителните органи, както и всички други институции, да търсят начини да си улеснят работата. Приоритетите и целите в различните държави са разнообразни и доста показателни.

Когато в САЩ и Европа службите настояват за по-големи правомощия при разследването на заподозрени терористи, целта е по-ефективно предотвратяване на нови атентати.

Въпреки това обществото далеч не винаги им предоставя исканите права.

Когато в България доскорошни фуражки изявят желание "да се обсъди" анонимността на пишещите в Интернет българи, обществото трябва остро да го отхвърли.

Защото подобни идеи говорят за блян по времената, когато демократичните институции не съществуваха, а единствената роля на съда беше да легитимира прищевките на народната милиция.

ДАНС огласи желанието си след операция по закриването на един уебсайт, в който анонимно се публикуваха опасни новини за познати личности.

Агентите се похвалиха, че бързо са "разкрили" кой стои зад уебсайта и оправдаха намесата си с "елементи" на секретна информация в публикациите. Очевидно намеквайки, че има заплаха за национална сигурност.

Там е работата, че заплаха наистина съществува, но тя не идва от публикации в този или онзи сайт, а от похватите на правителството и неговите подчинени агенти. Всяка атака срещу свободата на словото, включително правото на анонимност, представлява атака срещу нацията.

Единствената цел на операцията и закриването на уебсайта беше да се сплашат неудобните и потенциално неудобните.

Ако ДАНС наистина вярваха, че реагират на заплаха срещу сигурността, щяха да проведат разследване, да съберат годни за пред съда доказателства и да тикнат виновните зад решетките.

Защо агентите не се свързаха с колегите си в Лос Анджелис? Можеха да ги помолят да навестят една бизнес сграда в южната част на улица "Флауър", откъдето да научат самоличността на собствениците на сайта.

В политиката за личните данни на базираната там компания за управление на домейни пише, че тя разкрива информация за клиентите си при поискване от страна на правоохранителните органи.

В ДАНС обаче знаят, че за да получат съдействие от американците, трябва да бъдат убедителни. Не могат просто да кажат: "Абе, тука едни се заяждат с приятели на шефа".

В случая няма никакво значение кой лично е замесен. Вчера може да е бил обикновен блогър, днес някой с личен интерес, утре някой друг.

В свободните държави всеки има право да пише и говори каквото си пожелае, включително и анонимно.

Има ясни процедури за опазване на доброто име на засегнатите. Ако аз се почувствам засегнат от анонимна публикация в анонимен уебсайт, ще наема адвокат, който да изиска информация за собствениците му от фирмата, зад която се крият и ще ги изправя пред съда.

Малко след като миналата година МВР си позволи да погази правата на британските журналисти, един министър си отиде. Сега същото няма да се случи, най-малкото, защото няма пряко замесени граждани на голяма европейска държава.

Но защо от чужбина реагират на безобразията на властта, а в България те някак потъват?

Лесно се отговаря на този въпрос. Мнозинството българи принадлежат към цивилизация, която не смята свободата на словото за задължителна и се наслаждава на ориенталски демонстрации на "здрава ръка".

Ако твърдението ми не беше вярно, това правителство нямаше да е на власт и аз нямаше да съм избрал да живея в държава, където принципите ми се споделят от мнозинството.

http://kafene.net