Страна мечта! На "евроидиоти", "ватмани" и "пожарникари"

    

На Балканския полуостров се намира една страна, която условно ще наречем Абсурдистан. Нейните географски координати са 43 градуса сев.ш., 25 градуса изт.д. и граничи с Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция.

В тази страна обикновено се случват много и все абсурдни неща, за които често никой не е виновен. Няма значение дали говорим за политика, култура, наука или спорт.

На тази земя, сравнима по територия с Тенеси, се подвизават чудни герои, които въпреки богатото минало на страната си всячески се опитват да генерират ежедневен исторически поток, който обагря облика на държавата в черни и често розови краски пред лицето на света. Независимо от трогателните усилия на същия този свят да вкара страната в правилния коловоз.

Уинстън Чърчил обичал да казва, че Балканите произвеждат повече история, отколкото самите те могат да поемат. В същата сила това важи и на микроравнище в разбиранията за горепосочената страна. Важи също и в насока на това, че тази държава произвеждала повече абсурди, отколкото народът й можел да асимилира.

Трагедията на въпросното население се засилвала особено силно в предверието на изборния сезон. Тогава от всички краища на приказната земя излизали знайни и незнайни актьори, снимали се клипове, давали се оценки за сеизмичната дейност вследствие на артилерийски вризове и се водели постоянни общински проверки за правоспособността на министър-председателя да кара трамвай.

Не малко били и делата за данъчни измами, присвояване на еврофондове и оплитане в "Лиани".

Когато това се случвало, народът не трябвало да излиза по улиците. В тези месеци обичай било да се вари ракия и да се затварят буркани с туршия, за да могат жителите на Абсурдистан да преживеят и тази люта политическа зима.

И те успявали на пук на всичко!

На пук на студеното парно, високите цени и зимните балони за забогатяването им, които се пукали в острите ръбове на празните им портфейли. На пук и на кмета на основния град в страната, който подозирал, че трусовете, люлеещи столицата се дължат на скорошни експлозии във военни складове и най-вече на пук на държавния им шеф, който взел хляба дори на ватманите.

Същият този шеф, който стоял начело и на една, наричана гальовно Столетница, политическа структура допринесъл за богатия архив на Абсурдистан не само с постоянните си закачки с кмета, но и с неадекватните си посеви в собствената градина.

За да изпъкне пред смятания за най-силен и способен в страната човек, държавният шеф показал завидна напредничавост спрямо съвременните тенденции. Кметът играел футбол - премиерът чател с фенове в интернет, кметът ремонтирал улици - премиерът минавал с трамвай по тях. И така докато не изорали цялата страна.

А народът продължавал да стои вкъщи и да хрупа туршия. Това, че партийни ватмани и пожарникари се подигравали с търпението му не го смущавало, защото народът бил научен на послушание. Рецепторите му за самосъхранение и отстояване на собствените права били изтръгнати в потока на наричания в тези географски ширини преход.

Този преход не бил непознато за околните страни явление, но в Абсурдистан той си имал собствен живот и собствени герои. Герои, които смазали народната вяра с ретроградност, пошлост и откровена политическа простия.

Герои, които дебнeли над страната като черни врани. Тези Соколи, Командири, Генерали, СтаниШефовци и други маргинални субекти, чието политическо присъствие оставяло повече следи в историята на базата на карикатурна и анекдотна наследственост, опустошили и последната вяра на населението за възможна промяна.

То дори започнало да се вълнува повече от презокенаксите политически събития и смяната на модата от бяло към черно, отколкото от родната си тъмна и мътна партийна обкръженост.

Но народът не виждал вината в себе си...

Той искал промяна, не харесвал съдбата си и мазните усмивки от телевизионния екран. И в Абсурдистан хората искали 10 часовия им работен ден да стига за плащане на сметките и хубави коледни празници с елха и подаръци. И там хората искали адекватна политика, която да им гарантира, че прогресът не е непозната физична единица, а наистина европейска мечта за изпълнима константа.

Но народът така и не пожелал да попие от примера на намиращите се далеч от балканския меридиан страни. Страни, в които приказните сюжети често излизали от пожълтелите страници на политическите басни и приемали реални измерения.

Страни, в които народът не се олицетворявал с държач на бюлетина, а със здравомислещ гражданин. Човек, който осъзнава значимостта си и важността на личния избор. Личност, която не търпяла неправдата и осъзнавала, че не всичко стои в ръцете на държавните и ръководители, колкото и те да носели вина за грешните си политически ходове.

Някъде там, отвъд балканската дъга, хората измислили понятието гражданско общетсво. Общество с ясна позиция. Хора, обединени от идеята за обща съдба, население, знаещо и можещо собствените си възможности.

И когато нещата не вървяли, когато политическата система буксувала и не давала резултати при очевидната възможност за прогрес - тези хора показвали своето недоволство по начин, който не оставал безразличен за политическата класа.

В Абсурдистан това нещо го нямало. Хората били способни, знаещи и търпеливи, но тяхната търпимост рефлетирала върху собствената им еволюция години наред.

Те се затваряли вкъщи, сгушени около домашната софра и отпивайки ракия, псували наред управляващите и съседа, който бил пуснал бюлетина за мандата на ватмана или пожарникаря.

След като изплаквали мъката си, хората втъквали цялата си надежда в любимия си спорт след политиката - футбола. Там обаче шамарът бил още по-голям, а нанизът от унизителни загуби на клубно и национално равнище лепнал на населението на Абсурдистан прозвището евроидиоти.

Бавно и полека обаче този народ растял и започвал да мисли трезво, да навлиза в евроколовоза и да осъзнава, че богатството на собствената му история и интелектуални заложби наистина може да го накара да седне без срам до хората от западните райони на еврозоната.

Дали обаче народът на Абсурдистан се отървал от етикета евроидиоти, дали все още го управляват с абсурдни партийни приоми и политически закачки на ватмани и пожарникари, историята на този етап мълчи. Ако искате да разберете нейното развитие, напишете следващите й редове...

П.С.: Всички прилики с реални места, събития и личности са случайни...

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари