Руската връзка

    

Няма късоглед българин, който да не види руски методи във всичките тези политически пируети, които разиграва сегашната власт.

Не е само до руската физиономия на премиера и разиграваната от него комедия на "силен премиер", но обиден и недоволен. Не е и до руския му произход, който Путин се постара да ни напомни докато беше президент.

Не е и до "президента в сянка", който, като много по-обработено ченге, се съветва с кръга си от висши ДеСарски жреци, преди да произнесе следващата си бащина забележка пред  нацията, за която българите имат точна класификация - "гола вода".

Става дума за тяхната неизлечима руснящина, произлизаща от техния партиен комунистически комплекс за малоценност към Русия, от половинвековното им пълно подчинение на тая страна, от която те получаваха безропотно инструкции и заповеди.

Тоя комплекс ги кара и днес да мигат като плъх в трици, когато от Европа ги карат да използват разума си, а не командаджийските маниери на партията си. От пълзенето си пред Русия те са научили и друго - че могат да лъжат по сталински във всяка ситуация и да мислят, че могат да минат метър.

От тая Съветска Русия те са научили как да показват и кучешките си зъби, когато нещо не става по кефа им: "Такива трябва да се удрят през устата и по всички части на тялото!". Хора с такива зъби не можеш да научиш на "будалащини" от сорта на толерантност, учтивост или любезност.

От техните руски учители те са научили, че това са качества на "педераси" - любимо унизително название срещу всеки, който не признава тяхната политическа мъжкарщина.

За половин век от Русия те са научили и нещо, за което българите ще плащат още много дълго време - тяхната вече вродена омраза към всичко западно.

Изоставени на произвола на съдбата от техния господар и попечител, те трябваше много спешно да пригодят умовете си към друго - европейско - мислене, а това след толкова слугуване не беше възможно.

Вече двайсет години ние наблюдаваме идеологическите им конвулсии и управленчески комедии.

Благодарение на тяхната робска вярност към Русия, България днес е международен парий, нещо като  старо и хапливо кученце, което се опитват да научат на нови трикове. Умовете са им заклещени в раболепие към Русия и заместването му с някакъв вид национално достойнство няма да е лесно.

Доброволното им робство към тази страна е стигма, която те са оставили върху образа на цяла България.

Зад нея те се чувстват силни; без нея те са като пиле в кълчища. Затова отново и отново, тайно и явно, те продължават да я търсят. Затова само в ямата на тая помия те могат да тлъстеят, като червеи.

Има ли някой съмнение, че методично и планирано, с поглед към бъдещето, това раболепие вече е настанило в България и петата колона на Путинска Русия?

А какво тогава остава за българите? Те могат да си търсят хляба в Европа и навсякъде, където си поискат по света.

http://nflorov.blogspot.com