Мъничко човече, мъничко обречен*

    

Страхът никога не е бил добър съветник. Паническият страх - още повече. След като стана ясно, че ЕС ни спира 220 млн. евро заради крадливата администрация, премиерът Сергей Станишев се уплаши.

"Мен като българин и като министър-председател много ме боли от това решение, това наистина е разочарование, защото през всичките тези месеци съм видял колко усилия бяха положени".

Как така изведнъж тонът на властта към ЕС се смени рязко, тепърва ще бъде обект на анализи.
 
Факт е, че още в първия си коментар за спряното кранче Станишев заложи стратегията на пълен негативизъм спрямо европейските структури, дръзнали да критикуват страната ни за това, че не се справя с корупцията. Така той показа колко много е ужасен от нерадостната перспектива да ни води към безпрецедентно изхвърляне от заветния Европейски съюз.
 
Без изобщо да се опита да прозре причините, поради които тези 220 млн. евро се изпариха под носа ни,

Станишев се захвана да уволнява европейски министри, защото те, видите ли, били виновни за мащабната криза. За своите обаче заяви, че хич няма намерение да ги сменя, защото бил доволен от работата им.
 
Интересно по чия вина изгубихме европейските пари? Дали наистина Станишев си мисли, че Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Димитров му вършат работа, та ги брани толкова самоотвержено?

И кой му нашепна да се държи така арогантно точно с хората, с които трябва да бъде много внимателен, защото те са твърде много информирани за това, което става в държавата, която той управлява?
 
Нима той не се досеща, че задава този грандомански тон и на останалите от управляващата тройна коалиция, които ще се хванат за него като удавник за сламка, за да прикрият корупцията, от която е пропито управлението.

А че това е така, доказателство са всекидневните скандали със злоупотребили с фондовете. В случая се налага един паралел с вредата на държавата, която нанесе Жан Виденов и тази, която се е запътил да нанесе уплашеният от ЕС Станишев.
 
Разликата между двамата все пак е огромна, тъй като по времето на Виденов не се знаеше кой знае колко за България. Даже неизкушени хора от Великобритания например мислеха, че Унгария и България са една и съща страна, но повече клоняха към маджарите, защото държавата бе подредена и наподобяваше западните стандарти. По времето на Виденов потърпевши бяхме всички ние, но вътре в собствената си държава.
 
Бяхме и заложници на лаика премиер, който за кратко време успя да нанесе невъобразими щети. Сега на път да стори това е Станишев. Но мащабът на изложената ни страна ще е европейски.

Ако ЕС затегне критично примката около страната и се заговори за отлъчване от голямото европейско семейство, със страната ни е свършено.
 
Рейтингът ни ще се стопи, ще отидат на вятъра усилията на предходни правителства да се домогнем до ЕС, за да изглеждаме като нормална страна, икономиката ни ще се намери в окаяно състояние, тъй като чуждите инвеститори ще се разбягат. На власт ще дойдат пак мутрите, които ще доубият страната ни.
 
Не може, когато ти казват, че не обръщаш внимание на корупцията в управлението на парите, които ЕС отпуска, за да стабилизира селското стопанство и икономиката на страната, ти да се правиш месеци наред, че нищо не се е случило.

Не е възможно, когато собствената ти черга гори, ти да предлагаш да бъдат сменени министри извън твоя кабинет. Не е възможно по етажите на властта да стоят на ключови позиции хора, откраднали милиони, и ти да не ги забелязваш. Не е възможно да гледаш отвисоко този, който ти сочи грешките и да го иронизираш.
 
Всичко това прави Станишев и може би несъзнателно от страх реже клона, на който сме всички ние.

Слава Богу, че мандатът, който толкова време крепи едва-едва, вече привършва. От него тройната коалиция ще се измъкне тотално разбита.

Нищо чудно след това управление Доган, Станишев и Сакскобугготски да престанат дори да се поздравяват, ако се видят случайно някъде и ако не са емигрирали. Но не това е важното.
 
Важно е, че страната ни ще бъде оплячкосана от крадци, които за благозвучие се наричат държавни чиновници, както и от престъпници, близки до правителството, които кой знае защо наричат себе си бизнесмени.

Че от ЕС се знае всичко каквото става у нас, трябва да е пределно ясно. Колкото и да не му е приятно на Станишев, нас продължават да ни следят под лупа. И като ни гледат, виждат всичките ни кирливи ризи, макар че ние си затваряме очите за тях.
 
Трябва да се знае, че нито един от корумпираните, уличени досега, не е бил разработван само от българските служби за сигурност.

Преди всичко сигналите за един или за друг държавен чиновник идват пак от омразния на Станишев ЕС. Невъзможността България да се справи сама с този проблем е известна на всички, включително и на европейските служби за сигурност.
 
Затова те помагат на своите колеги да бъдат разобличени тези, които крадат. Но само толкова. Засега, за съжаление, не могат да съдят нашите корумпирани чиновници. А Станишев вече решително слиза по стълбата надолу. И също като героя от „Мъничко човече, мъничко обречен" се лута в „изгубени следи и смисъл за декора".

*Хит на група „Остава"

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари