България и международните предизвикателства на 2009

    

Медийните опити на българските власти да се дадат дипломатично меки оценки за изминалата втора година от националното европейско битие, като например, че през този период страната е била "полезна членка на ЕС", едва ли крият отговорните изпитания, които й предстоят през кризисно-изборната 2009-та.

През следващите 12 месеца страната ще е изправена пред неотложната необходимост да деблокира спряното европейско финансиране от жизнено необходимите й стотици милиони евро;

да се представи, ако не добре, поне прилично пред безпрецедентния механизъм за наблюдение от Брюксел; да намали причините за основателните критики по отношение на корупцията и престъпността, които я превърнаха в мишена на чуждестранните медии и отблъснаха много от критично важните чуждестранни инвеститори.

Накратко, българските политици следва да оправдаят членството на страната в ЕС като докажат на своите партньори и собствените си граждани, че в нея все още е останал известен потенциал за нормализиране.

Не по-малко важно предизвикателство ще бъдат отношенията на новия български кабинет след летните парламентарни избори с администрацията на президента Барак Обама във Вашингтон.

От тях ще зависи до огромна степен съдбата на по-големите американски инвестиции в България, нейните позиции в евроатлантическия клуб и не на последно място, уникалната възможност българин да стане следващият генерален секретар на НАТО.

Засега доминираният от социалистите кабинет в София активно лобира и дори отдели значителни средства единствено за представянето на българската кандидатура за поста генерален секретар на ЮНЕСКО.

От традиционно добрите си отношения с Германия един от най-мощните двигатели на европейската икономика, България ще очаква и в бъдеще съдействие при овладяването на финансовата и икономическа криза, нова помощ за преодоляване на тежките проблеми с престъпността и корупцията, както и подкрепа за политиката на ЕС за Черноморския район.

За разлика от Европа, източното направление на българската външна политика, като че буди най-голямо оживление, поне сред сегашните управляващи на страната.

Те вече обявиха официалната си подкрепа за амбициите на Москва да създаде юридически обвързващ Пакт за европейската сигурност, инициатива, която все още се проучва от европейските държави и която получи еднозначно хладен прием от Вашингтон.

В замяна на тази подкрепа, сегашният кабинет отново получи руските уверения, че газопроводът "Южен поток", нефтропроводът "Бургас - Александруполис" и АЕЦ 'Белене' ще бъдат реализирани независимо от политическата и икономическата конюнктура.

Ако съдим по необичайно засиления личен интерес на българския президент Георги Първанов към богатите емирства от Персийския залив и постсъветските режими в Централна Азия, през идната година могат да се очакват нови ходове за сближаване с Арабския свят и Далечния изток.

Балканската политика също ще бъде акцент в българската дипломация.

Сложните, но обречени на европейско и евроатлантическо добросъседство отношения с Македония, неизбежно ще продължат да са важен елемент от регионалните връзки, какъвто несъмнено ще е и въпросът около демократичното развитие на най-новата балканска държава Косово.

Най-сериозното предизвикателство за България, както и за света през 2009 година, остава битката срещу глобалната финансова и икономическа криза.

От разумните и тясно координирани действия със силните световни икономики, най-бедната членка на ЕС може не само да ограничи щетите до поносими размери, но и да ги превърне в ползи в някои сфери.

Това е възможно, ако българските политици успеят да си дадат сметка, че през следващите месеци не миражът на властта зад евродепутатските и парламентарни избори, а справянето с ударите на кризата, е голямото предизвикателство на настъпващата 2009-та година.

Вероятността от подобно просветление е малка, но то все пак си струва.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари