Еврофондове, евроскандал, еврошамар

    

В лето 2008-мо, месец ноември, се сбогувахме с трицифрена сума в милиони евро. Други 340 милиона останаха замразени, а после от Министерски съвет изтече информация, че са застрашени и още 220 милиона евро по програма ИСПА заради забавяне в изпълнението на 12 проекта в сектор "Околна среда".

Разбира се, от МС побързаха да опровергаят информацията. Но така и не изтриха срама от това, че ние, българите, станахме пионери в Европейския съюз. Само че не по икономически напредък. Ние бяхме първите, които отнесоха еврошамара, а отпечатъкът от плесницата още дълго ще стои на бузата ни.

Ефектът на изненадата

Охкане, ахкане, опулени погледи, шикалкавене и ... детински сръдни. Така изглеждаха реакциите на родните политици, когато дойде новината от Брюксел. 220 милиона евро по програма ФАР бяха безвъзвратно загубени, след като Европейската комисия не възстанови отнетите още през юли акредитации на двете български агенции, отговорни за изпълнението на програмата.

"Не разбираме???", "Не знаем!", "Не е възможно??", "Разочаровани сме от Европа!", "Не очаквахме...", "Това е несправедливост!" - само част от оправданията и поредното заравяне на главата в пясъка. Управляващите се опитаха да представят България като жертва за кой ли пореден път, докато ЕК редеше обясненията си.

Неоснователно, неадекватно, липса, конфликт на интереси, капацитет, тръжна процедура, организация, корупция, прозрачност... Думи, думи, думи... Нямат край. Описват греховете на онези, които и до днес продължават да се правят, че нищо не разбират.

Правителството на вечните изненади! Въпреки предупрежденията, намеците, заплахите на Европа, обвиненията, че България не е надежден партньор и ограбва европейския данъкоплатец, ние отново останахме сюрпризирани. Защото правилата тук се интерпретират типично по нашенски - повече силни думи и розови картини, по-малко работа.

Конфликт на интереси

Що е то това животно и има ли почва у нас? Съгласно прословутата шопска максима, управляващите отдавна демонстрират, че такова животно нЕма!

Още в далечната 2001 година, когато тръгна САПАРД, беше заложен такъв механизъм на усвояване на парите, който позволява на определени лица чрез регистрация на различни фирми да получават нееднократно субсидии по програмата. Схемата беше допусната с аргумента, че и в Европейския съюз се прави така.

Механизмът позволи на по-големите играчи в преработвателния сектор да вземат значително повече пари от по-дребните земеделски производители.

От публичната информация стана ясно, че най-много пари по европрограмата са взели фирмите, които са разследвани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и българската прокуратура за злоупотреби. Облажилите се се оказаха приближени до БСП и властта. Бизнесменът Людмил Стойков, който бе обявен за тартора и "злия гений" на схемата, до днес го съдят за злоупотреби.

Близо 7.5 млн. евро от САПАРД са източени чрез схема за внос на стари машини от Германия, представяни като нови. Участват седем фирми.

"Черешката на тортата" дойде в началото на 2008 година, когато гръмна скандалът с Батко и Братко. Лъснаха "братските" поръчки на шефа бившия фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев, давани не на кой да е, а на брат му Емил Георгиев. Когато независимата одиторска компания KPMG потвърди съмненията за нарушения и конфликти на интереси в пътния фонд, правителството бе така любезно да засекрети докладите, та никой да не чуе и да не види. Е, чу се, видя се, запомни се.

Реакцията на ЕС не закъсня. Вбесената еврокомисия спря действието на САПАРД, ИСПА и ФАР до приключване на проверките и второ нареждане. През юли ЕК отне акредитациите на две от разплащателните агенции и замрази достъпа до 1.6 млрд. евро по оперативна програма "Транспорт". Официално станахме черната овца на ЕС, която трябваше да бъде остригана косъм по косъм, за да се издирят нарушителите.

ЕС поиска лицата от българската администрация да бъдат подведени под отговорност за действията си. И гонитбата за оставки беше открита. Отпорът е сравним с отбраната на Шипка. Бившият шеф на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите Любомир Тушанов, който също е злоупотребил със службата си и европейските пари, поведе четата на службогонците, които си държаха за "професията".

До 16 юни тази година България трябваше да предостави на Европейската комисия доказателства, че не злоупотребява с европейски средства. Заплахата от Брюксел се превърна в приоритет номер 1 на властта, правителството назначи Меглена Плугчиева за отговорник по еврофондовете, направи и нова дирекция "Координация и контрол върху дейностите по управление на средствата от ЕС". Брюксел стартира своите проверки и разследвания.

Евро-стоп-финансовата прелюдия

Само ден преди черния 25-ти ноември Меглена Плугчиева беше цитирана във всички медии да изразява оптимизъм по отношение на отнетите акредитации на двете разплащателни агенции.

Междувременно заваля дъжд от предупреждения как най-лошото ни чака, ама да не се плашим! Последва го и пороят от исканията за оставки. Започнаха да се рисуват възможните сценарии. Първо: санкции. Второ: много големи санкции. Трето: връщане на пари.

Потърпевшите: стотици малки фирмички без никаква вина, които попаднаха под брадвата на Брюксел, тъй като присъстваха в черния списък на заподозрените за злоупотреби.

Еврооблагодетелстваните: свързани дружества, които са заобиколили лимитите за финансиране на едно лице по различните мерки.

Виновните? Виновните са слепи. И изненадани. Защото Брюксел не бил поставял условия за свързаност, за това и за онова...

Последваха автокорекции по програмите. Но Брюксел не повярва на сълзите.

Представителите на ЕК наистина са били раздвоени за това дали да бъдат отнети акредитациите и на двете агенции или само на едната. Две седмици преди безпрецедентното решение евроекспертите установяват, че плащанията по проекти, определени и от двете страни като проблемни, продължават. Това окончателно решава нещата.

Мускулите на ЕК

На 25 ноември миналата година медиите гръмнаха: ЕК ни спря кранчето! Евросъюзът защити парите на данъкоплатците, предназначени за подобряване на цялостния икономически облик на страната ни, а не за частни интереси и джобове.

Европа поиска резултати, а не обещания. Комисарят на ЕС по разширяването коментира, че това не е наказание, а решение, което Европа трябваше да вземе, за да се спазват законите и правилата в Европейския съюз и заради задължението на Европейската комисия да защитава интересите на общността.

Стана ясно, че "изненада" ни готвят още Швейцария и Норвегия, които имат споразумение с ЕС да подкрепят нови страни членки. Тяхната помощ отговаря на същите условия както европейската и съответно среща същите проблеми.

Вместо да се задействат, управниците ни се заеха да обвиняват и дават празни обяснения. Смехотворно звучеше това как ЕК прилага двойни стандарти спрямо България и неравно третиране. Бисерът на годината принадлежи на министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Той си позволи да коментира, че от Брюксел ни показват мускули, но всъщност дават знаци на други.

Правителството стигна още по-далеч. Дни преди срещата на министър-председателя Сергей Станишев с председателя на ЕК Жозе Маноел Барозу започна развиването на хипотезите, че ЕК ще възстанови блокираните пари в замяна на удължаване механизмите за наблюдение. Които, впрочем, са безсрочни.

Равносметката

"Не искаме от България да стане най-добрата - само да покрие минималните приети стандарти", каза генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей. България не ги покри. И безвъзвратно загуби 220 милиона евро.

Решението на комисията е послание към правителството, че не е достатъчно да се правят нещата само на хартия, че "трябва да се действа на политическо и правителствено ниво, където корупцията все още се толерира", както пише и в писмото на Оли Рен до властта.

След седмици на препирни, спорове, обяснения и искания управляващите предприеха смяна на модела на управление на еврофондовете и реформа на централния одиторен орган, към който бяха насочени основните критики на ЕС.

Беше взето решение централният одитен орган по оперативните програми на Европейския съюз да бъде трансформиран в самостоятелна агенция към Министерството на финансите и да се повиши статусът му до степен на независимост, както е в останалите страни членки. Освен това, акцентира се върху младите и неопитни одитори, които си е назначило правителството. Властта обеща до края на 2009 г. да тръгне и централната информационна система, за която също бяхме критикувани. След дъжд - качулка.

Критиките - в това не се вслуша правителството. И продължи старата песен на нов глас.

Не само за европейските пари бяхме критикувани и поучавани, България демонстрира, че има много проблеми, че се дават обещания за тяхното решение, но европейските изисквания не се спазват. Няма сфера от обществено-политическия живот и законодателството, за която от ЕК да не са казали поне по една лоша дума. И накрая наистина ни удариха, за да се спре с наглите кражби на европейски пари.

Мускулите на ЕК, както се оказа, никак не са пилешки. Здрави са. И удрят тежко. И още такива плесници ни чакат, защото от първата много ни боли, но няма да я забравим, няма и да се поучим.

Делата срещу отговорните за злоупотребите си текат. Присъди все още няма. Последното заседание по иска срещу бизнесмена Марио Николов, също обвинен за злоупотреби с пари по САПАРД, се провали заради отсъствието на трима от адвокатите му, които си пуснали отпуск. Отпуск в работно време.

Тече подаването на декларации за конфликт на интереси, към които няма особен интерес. Подават се защото така трябва. Защото онези с "двойните стандарти" от Брюксел го искат.

Онези от Брюксел ни гледат. Цяла Европа се шашна. Цяла Европа в течение на две години гледаше и не вярваше на очите си. Накрая повярва. Въпросът е дали някога ще бъде възстановено доверието й в България като надежден партньор и равноправен член на Европейския съюз. Ако това не се случи, двойните стандарти, в които нашият кабинет обвини ЕК, ще станат реалност.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари