Мнозина искат да са приемни родители, малцина остават до края

    

Обичате децата и имате нужда да се грижите за някого, но вашите отдавна са пораснали. Какво да правите с толкова любов? Отговорът: Станете приемни родители. Това е масовият профил на хората, решили да споделят собствения си домашен уют с изоставените в институциите малчугани. Има, разбира се, и млади родители със свои деца, хора без наследници или останали сами в живота.

В най-масовия профил на кандидатите за приемни родители е и Жаклин - жена на средна възраст, с две дъщери, отдавна поели по своя път. Тя и съпругът й са сред кандидатите за доброволна приемна грижа, които са към края на обучението във фондация "За нашите деца". Но за одобряването им е задължително всеки от семейството да даде съгласието си. Затова в процеса на оценяването се правят срещи и интервюта - разговори с всеки поотделно. Защото малко или много те ще участват в грижата за това дете.

"Ние сме на определена възраст и това ме възпира да бъдем осиновители. Детето ще бъде по-гарантирано, когато сме приемни родители. Мога да разчитам на хората от фондацията, на социалния работник, да поделям с тях отговорностите. Ще има кой да се погрижи за него, ако не дай боже, с нас се случи нещо. Не мога да сложа хомот на дъщерите си с едно осиновяване", обяснява Жаклин защо е избрала приемната грижа.

Извеждането от институциите на децата, останали без родителска ласка, и осигуряване на алтернативна грижа за тях е приоритет на социалната политика у нас в последните години. В момента домовете съсипват детството на над 7000 малчугани. На горещия телефон 02/8223510 на фондация "За нашите деца" само от 10 юли досега са постъпили 175 запитвания от кандидати за приемни родители. За сравнение при предишната кампания, която продължи около 6 месеца, обажданията са били по-малко от 50, казват Елеонора Иличова и Емил Георгиев. Двамата са психолози и работят като социални работници към фондацията.

Елеонора и Емил се грижат за оценяването и обучението на семействата, осигурени безплатно от фондацията. "По закон трябва да се срещнем с тях към четири пъти. Ако ви кажа, че се срещаме над 20... Ставаме си почти като семейство", разказва психоложката. Понякога оценката е от отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане, а във фондацията е само обучението.

Бумът на запитвания си има обяснение - по-голямата реклама и повечето информация за приемната грижа. "Сякаш започва да се разсейва вече мощната патология в главата на българина, че това е криво дете", отбелязва Георгиев.

Най-глупавият въпрос, който може да се зададе, е

какво им е различното на децата

от институциите. "Всичко!", отсича Елеонора. "От самото начало те са лишени от майчина любов, от грижи. Не познават правилата на живота в семейство. Такова дете има проблеми с абсолютно всичко. Страхува се от бръмченето на кафемашината. Не знае как да изяде цял банан. И колкото по-късно излезе то от институция, толкова проблемите са по-задълбочени", допълва тя. Затова обучението при приемната грижа е задължително - за да осъзнаят хората с какво се наемат, какво поведение да очакват от такова дете и как да реагират. Всъщност би трябвало и за осиновителите да е така, защото те поемат грижата за малчуган със същите проблеми. Но по закон за тях то е само препоръчително.

Обучението на кандидатите за приемни семейства е интерактивно, курсът е от няколко модула - подробно разясняване на услугата приемна грижа; какво е да се грижиш за детето на някой друг; детското развитие; измерението на страданието от загуба и раздяла на децата; обучение за безопасна грижа; разискване как да се разпознават видовете насилие, как да работят за преодоляването на травмата. Осигурена е и подкрепа и наблюдение на приемните семейства.

Повечето кандидати се отказват още след първата среща, щом рухне представата им, че приемната грижа е бързият начин за осиновяване. Не, не е. Приемната грижа, която е професионална и доброволна, във всички случаи е временна мярка. Тя означава отглеждане на чуждо дете в своя дом. И то, и родителите са наясно с това, защото социален работник постоянно посещава семейството. Често детето

поддържа връзка с биологичните си родители,

ако не е опасно за него. А в един момент може да бъде реинтегрирано с тях или пък осиновено от други.

"В професионалното семейство детето се настанява за колкото е необходимо - за година, за две. Не трябва да се очаква, че ще остане до 18 г. Докато настаняванията в доброволни приемни семейства стават с идеята, че там ще се грижат за това дете за по-дълъг период от време", обяснява Елеонора Иличова.

Повече от половината кандидати за приемни родители, чиято мотивация оцелее след информационната среща, за съжаление отпадат, разколебани от разговорите за проблемите, които ги чакат. Така от 50-те семейства, обадили се през предишната кампания, само 10 са минали курса. Най-голям удар за кандидатите сякаш е рухването на представата за детето, което ще дойде в дома им.

"Те имат някаква представа как ще изглежда то, как ще се държи, как ще се грижат за него. Но като им разкажем каква е процедурата, колко ще се намесваме, какви проблеми могат да изскочат, разбират, че вероятно няма да могат да се справят", обяснява Емил Георгиев.

"Аз също се оказах неподготвена за много от чутото на лекциите", признава Жаклин. За нея някои въпроси били доста неприятни - за насилието, за сексуалната ориентираност на семейството. "Въпросчетата са толкова дребни, но така навързани, че нищо не може да остане скрито за специалистите", убедена е тя. Нейната мотивация е желязна - интересува се от приемната грижа още от 1994 г., когато у нас идват първите лектори от Англия. От три години се опитва да влезе в регистър и не се е отказала, дори когато държавните служители я питали за какво й е.

Когато изтекат четирите месеца, в които в най-добрия случай обучението приключи, се съставя комисия "За детето". Ако семейството бъде одобрено, се включва в регистъра на приемните родители. И започва да му се търси дете. В този процес голямата отговорност на социалните работници е да открият малчуган, чийто характер да пасне най-точно на характерите на приемните родители. С малкия работи психолог, който му обяснява в какъв дом ще влезе и какво го чака там. Правят се общи срещи, детето се води в дома за час, два, за ден, докато се стигне до уикенд.

Все пак, ако нещата не потръгнат, приемното семейство или родител, защото и сам човек може да кандидатства, имат право да прекратят процедурата. След втори отказ се излиза от регистъра. "Всъщност семейството може да е много добро, просто детето, пратено при тях, да не е с подходящия характер", обяснява Емил. За жалост в АСП признават, че отчитат немалко случаи, в които приемни семейства отказват да продължат да полагат грижи за настанените при тях деца. Най-честите причини са свързани с проблемно поведение на настанените деца: трудности при адаптацията на детето в семейната среда, свързани с дневния режим, въвеждането на граници и правила, общуване с други деца или възрастни; противообществени прояви; злоупотреба с алкохол, упойващи или наркотични вещества; нежелание на детето да посещава учебни занятия; несправяне с учебния материал и дисциплината в училище; здравословни проблеми.

В СВОЙ ДОМ

У нас има 161 доброволни приемни семейства и 142 професионални. Само за тази година до 31 юли утвърдените са 6 доброволни и 34 професионални приемни семейства. А подадените заявления са общо 111, които са на различен етап от проучване, оценка и настаняване на деца в тях. Броят на настанените в приемни семейства деца до настоящия момент е 277. Само за 2009 г. до 31 юли свой временен дом са намерили 51 деца.

Приемни родители могат да станат пълнолетни, физически и психически здрави хора с пространство в дома си за отглеждане на децата и с финансова стабилност. Не е задължително да са семейства. При доброволната приемна грижа месечните помощи и детски добавки за издръжка на детето са от 230 до 295 лв. според възрастта му. За децата с увреждания се полагат от 530 лв. до 595 лв. плюс до 195 лв. еднократна помощ за балнеолечение. Еднократната помощ за деца под приемна грижа е от 325 лв. на година. Трудовият договор при професионалната приемна грижа е от 312 лв. до 360 лв. в зависимост от броя на настанените деца. Може само единият родител да има професионален договор, а другият да работи, може и двамата.