Как се отделяме от Русия?

    

Бат` Бойко тръгна из Европа. С едни неприятни ядрени мускали в пояса и с тежката мисия да ги пробута някак си на цивилизованите държави. Поради което още от първите разговори хожданието му взе да мяза на онази нявгашна българска делегация, пратена от Стамболов да ни дири цар.

Тежко е наистина да си премиер на най-бедната страна в Европа – и то след комунистическо управление, по-опустошително от библейските скакалци. Пристъпваш от крак на крак и питаш: а не може ли някак си, таковата, да ги не купуваме тези ваши коверти, дето предишните наши ги договориха, додето си играеха на популярната българска игра “На гол тумбак – чифте пищови”? А не може ли някак си да ни поосиновите малко, а? Само мъничко така – да дадете едно рамо на АЕЦ “Белене”, та да стане проектът малко по за пред хората – и да спрат да ни викат, че сме били Троянски кон?

Пита бат` Бойко и получава съответните отговори. Учтиви, възпитани, приятелски едва ли не. С един мъничък проблем – като му отговарят, и него също тъй го питат. Ето първият пример – по собствените признания на родния ни премиер за срещата му със Саркози: "Тъй като проектът е в напреднала фаза – има похарчени пари, поръчано оборудване, поръчано гориво, г-н президентът ми зададе въпроса – "По какъв начин вие се отделяте от Русия, след като всичко е поръчано в Русия?". И в хода на разговора за АЕЦ “Белене” три пъти споменал за Чернобил.

Идеята на Бойко Борисов е проста като колумбовото яйце: "Търсим възможности в условията на криза заедно с Франция, Германия и Русия да направим един европейски проект". Не случайно тези възможности се търсят в контекста на споменатата тройка: Франция и Германия са сред много малкото европейски страни, които инициират размразяване на отношенията на ЕС с Путин, стигнали до точката на замръзване след войната с Грузия и газовата криза. Франция има и това предимство, че винаги се е застъпвала за развитието на ядрената енергетика – и е един от най-големите производители в тази област.

Само дето идеята за въпросния “европейски проект” е предварително обречена – тъй като е неразривно свързана с въпроса: "По какъв начин вие се отделяте от Русия, след като всичко е поръчано в Русия?" Подтекстът на този въпрос е – как искате да участваме, след като предварително сте раздали картите така, че руснаците държат всички козове и поръчват музиката?

Проблемът е, че Франция е и сега в проекта – нищо, че не е европейски, а московски до последното си болтче. Само че като подизпълнител, а не като изпълнител. Същата тази компания "Арева", която днес е подизпълнител на "Атомстройекспорт", беше сред потенциалните кандидати за основен изпълнител, заедно със "Сименс" – но след като конкурсът се оказа предрешен с изискването централата да се строи с руски реактори, френската двойка отказа да подаде оферта.

За това пита Саркози – и затова споменава Чернобил. Защо – след като в конкурса ви участваше страна, принадлежаща към елита на ядрената енергетика, вие избрахте не нея, а тези, които сътвориха Чернобил – пита той. И добавя – въпреки славата на страната си като фен на Путин: как се отделяте от Русия и се превръщате в лоялен член на ЕС, след като подписвате договори за проекти, които ви привързват с железни вериги към Кремъл – както икономически, така и политически?

Разбира се, пита учтиво. С цял куп странични обещания и приятелско потупване по рамото. Със спомени за добрите стари времена, когато и двамата са работили за сигурността на своите държави. И с надеждата, че новият български премиер най-сетне ще завърти кормилото и ще смени курса на България – от Кремъл към Брюксел. Вместо това му пробутват нещо от рода на: а не може ли вие, таковата, заедно с Меркел и Путин; а не може ли вие пък малко по-така, като Берлускони за Южния поток, заедно с нас...

Може – би бил вероятният отговор на интимния генералски въпрос. Дори в Париж интереса клати феса. Само че в случая интерес просто няма – и това е причината за оттеглянето на немската  RWE. Проблемът с руската АЕЦ на българска територия не е само в неизбежните асоциации с Чернобил, които това начинание поражда.

Проблемът е, че е наченато с идеята да осигурим на руската ядрена енергетика пробив в страна от ЕС – и с домашните под-идеи да се замаже царския гаф със затварянето на АЕЦ “Белене” и да се вземат едни пари от комисионни и енергийни обръчи от фирми – пък бъдещите българи кучета ги яли. Проблемът е, че в това мислене липсва тъкмо икономическата обосновка на проекта – и отговорът на простичкия въпрос: кой ще я купува тази електроенергия, когато след десетина години централата вземе, та тръгне. Кой – след като дотогава Румъния отдавна ще е построила своята АЕЦ, а Турция ще е решила енергийните си проблеми – включително с геостратегическата помощ на същия този Путин.

Това е въпросът, за който няма отговор. И затова се дават само някакви обещания, редят се някакви срещи на Трайко Трайков с френски компании, но ядрените мускалчета в поясока на бат` Бойко си остават непродадени.

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com