ДДС върху интеграцията

    

Автор: Екатерина Цветанова

"Орешарски бяга от инвалиди из парламента"- това е едно от заглавията в столичен вестник. Тези думи звучат абсурдно дори и за нашата действителност. Но са факт. Министър Орешарски избяга от въпросите, които искаше да му зададе д-р Даниела Данчева относно обсъждането на закона за ДДС върху помощните средства за инвалиди. Историята разбуни духовете и накара обществеността отново да обърне вниманието си към проблемите на хората с увреждания в България.

Случаят с ДДС е само част от въпроса за проблемите на инвалидите. В нашата страна те трябва да водят една нелека борба, за да намерят своето място и да си осигурят по- нормален живот. Често ставаме свидетели на предразсъдъци спрямо инвалидите.На тях са им отказвани дори най-простите условия на ежедневието - проблеми с паркирането, пътуването с градски транспорт, недостъпността на някои сгради и т.н. И въпреки някои от положителните неща, проблемите пред инвалидите са девет пъти повече.

На 19 юли 2006 година НС трябваше да обсъди въпроса за техническите помощни средства за инвалиди. Парламентарната бюджетна комисия предлага ставката на данъка да е 20 на сто. От 10 години насам този въпрос не е повдиган и България изостава доста по отношение на държавните плащания.Факт е, че държавата поема много малък процент от парите за протезите, а евентуалните промени в закона предвиждат техническите средства да се облагат с ДДС. До момента държавата плаща най-евтините протези, а който успее да си купи по-модерни ще трябва да харчи пари и за ДДС.

Хората с увреждания обаче са недоволни от промените в закона. Те настояват ставката върху помощните средства да е 7%, а не 20%. Промените ще влязат в сила, за да се синхронизира българското законодателство с европейското.

Това предизвика реакция в инвалидите, които също имаха какво да кажат на управляващите.

Инвалидите поискаха бюджетът да се увеличи с 3 милиона лева от следващата година. Сега той е едва 1 млн. лв. Според тях държавните пари трябва да се пренасочат към закупуването на по-модерни протези, които да ги улеснят. По думите на д-р Даниела Данчева, председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди, сегашните протези не помагат, а водят до вторична инвалидизация.

До сега държавата отпуска 150 евро на човек за помощни средства, а по- модерните протези струват по 1600 лв. В Румъния за сравнение се отпускат по 800 евро.

Практика на държавата е да отпуска 15 000 лв. на инвалиди, желаещи да започнат нов бизнес. Хората с увреждания обаче предпочитат тези пари да се дадат за помощни средства, които да спомогнат по- добрата им интеграция и да могат да се развиват в своето си поприще.

Асоциацията на хората с увреждания (АХУ) поиска и повече помощни средства да бъдат включени в списъка, който здравната каса заплаща.

Исканията на инвалидите обаче се различават от политиката на тройната коалиция, което предизвика недоволството на хората с увреждания. Така се стигна до споменатия вече случай на инвалид, преследващ финансов министър. В главните роли бяха Пламен Орешарски и д-р Даниела Данчева. Жената, която е с протези на четирите си крайника, искаше да обсъди ситуацията с ДДС с министъра, но вместо това се оказа в абсурдната ситуация да преследвяа Орешарски из НС.

Д-р Данчева искаше да изрази недоволството, че Орешарски обещал през септември да се обсъдят компенсациите за инвалидите. Тя изрази възмущението си и по отношение на инвалидните колички, които са в окаяно състояние или втора употреба. Според нея 20% ДДС ще направи невъзможна покупката на по-модерни протези, които в България, за разлика даже от Албания, са лукс. Тя възнегодува и срещу факта, че хората работят по 24 часа, за да си закупят протези и други помощни средства.

Проблемът с ДДС обаче не е единственият, с които се сблъскват инвалидите в България. Много проблеми смущават ежедневието им.

В началото на годината стана ясно, че държавата не осигурява учебни пособия за хората, които имат зрителни затруднения. Така децата, които учат в интегрирани училища не могат да готвят уроците си сами, ако нямат специални устройства като например - уред, наречен затворена телевизия или лупи, брайлови машини и компютри с говорещ софтуер. Експертите от националния център обясниха, че у нас на този етап Държавата отпуска на децата със зрителни увреждания единствено бели сензори бастуни и термометри за телесна температура.

Преди няколко дни стана ясно, че в Ловешко превозвачи не зачитат преференциите на военните инвалиди и не признават картите им за безплатно пътуване. Според тях, около 30 хиляди са ветераните в страната и едва 1/3 имат физическата възможност да пътуват и не би трябвало да бъдат лишавани от тази преференция, която им дава държавата. Ловешките ветерани са обидени от някои шофьори, които заявявали, че не са пращали  на война никого и ветераните трябва да си плащат като другите пътници. Според транспортния министър Петър Мутафчиев държавата би могла да помисли по проблема картите да важат не само за областта на местоживеене на ветераните, но и за цялата страна.

Много често в медиите се срещат новини, свързани с липса на свободни места за паркиране на инвалидите или заемането им от граждани, нямащи увреждания. Това налага много хора, не само в столицата, да паркират далеч от сградата, към която са се отправили.

Част от превозните средства в столицата имат пространство, където могат да се возят хората с инвалидни колички. Първата автобусна линия с платформи за инвалиди тръгна в София. Това е автобус N72, който се движи от хотел "Плиска" до кв."Красно село". Платформите могат да се пуснат дори и да няма тротоар. Проблемът обаче не е решен изцяло, тъй като тези превозни средства не са чак толкова много и един инвалид не може да разчита на тях напълно.

Във всяко превозно средство има места за инвалиди и майки с малки деца. Много често обаче тези седалки са заети от хора без физически преоблеми. Тук проблемът не е в държавата, а по-скоро в нашето възпитание и съвест.

Естествено държавата от време на време се отчита с някое добро дело.

В Благоевград съдът беше непрестъпен за хората с уврежданията. Това вече не е така. Там има най-модерният асансъор за инвалиди в България.
София също може да се похвали с такова съоръжение при „Орлов мост". Проблемът е, че една птичка пролет не прави. Няма достатъчно такива съоръжения в България, които да дадат на хората комфорт и сигурност.

Дано по-нататък да направят рампи и асансъори не само на публични места, но и в Парламента, където инвалидите не биха могли да се изкачат на някой от горните етажи.

Много наболял е проблемът за интеграцията. В нашето общество все още има предразсъдъци към хората с увреждания. Затова най-правилно би било държавата да предприеме мерки. И в някои отношения тя го прави.

В 20 училища в София ще бъдат изградени рампи и асансьори за деца със специфични потребности. За тази цел Столичният общински съвет ще гласува да бъдат отпуснати 200 хиляди лева.

В училище "Васил Левски" ще бъде поставена рампа за улеснение на достъпа на децата с увреждания. Досега Столична община не е финансирала подобни проекти. Рампите, асансьорите и класните стаи ще бъдат ремонтирани през лятото и готови до 1 септември. За да бъде включено едно училище в проекта, учителите трябва също да изявят желание и инициатива. 

Децата с увреждания вече ще могат да посещават масовите училища, с което се цели интеграцията на децата и преодоляването на предразсъдъците у другите подрастващи. Проблемът е, че не всички училища са пригодени за приемането на деца с увреждания въпреки плановете на Столичният общински съвет. В много от тях ще продължи да няма рампи за инвалидните колички. Проблем ще е и отношението на децата, които обикновено са доста жестоки и невъзприемчиви.

Покрай политиката на държавата спрямо инвалидите и ежедневните пречки се забравя един много важен факт, че тези хора в България също имат своето достойнство и възможности.

На Параолимпийските игри, които се проведоха тази година, светът видя, че и хората с увреждания могат да постигнат успехи. Децата с проблеми със зрението от клуб „Локомотив -София" например, печелят много награди на международни състезания.

Пълната интеграцията на инвалидите в България все още изглежда „мисия- невъзможна". Проблемите не са малко и са трудно преодолими. Било то заради пари или предразсъдъци. Остава надеждата, че статуквото малко по-малко ще се променя и хората с увреждания в България ще получат по-добър шанс за развитие.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари