|
Aвтор: Никола Костадинов, Actualno.com Епидемичен взрив от хепатит А беше обявен в квартал Столипиново в Пловдив. 119 са регистрираните за месец юли случаи на заболели, съобщи д-р Ели Кунчева, началник отдел "Противоепидемичен контрол" в РИОКОЗ-Пловдив. Тя поясни, че е доказана връзка между отделните случаи на пострадали от това заболяване. Вече са очертани и огнищата на възникване и разпространение на хепатит "А" в квартал "Столипиново", който е населен преимуществено с роми и турци. Санитарните органи извършват дезинфекция на кварталите, където се разпространява болестта, за да бъде ограничено нейното действие. Къде сега са политиците? Когато на преден план излезнаха милионните дългове на ромите от Столипиново, всички бяха единодушни - "Спрете им тока, спрете им водата"... Добре, но сега се оказа, че длъжниците няма с какво да си мият ръцете. И пламна хепатит. Да си стои в циганската махала - добре, биха успокоили топката тези, които отдавна вдигнаха ръце от проблемите с малцинствата, но уви. С бързи темпове хепатитът се пренася в целия град, а от радикалните мерки, които бяха предприети срещу длъжниците от малцинството, отново страдат и изрядните платци. Произведохме си зараза един вид. Сега болниците пак са препълнени, легла отново недостигат, безплатните лекарства привършват. Столипиновските къщурки търпят дезинфекции, за които със сигурност не плащат, а това гълта пари, пари и пак пари. 119 роми боледуват, стотици хиляди рискуват, а милиони невинни данъкоплатци ще берат плодовете на поредните необмислени управленски решения. Къде сега са "специалистите" по отношенията с ромите? Вероятно точно в този момент имунизират децата си срещу хепатита и наблюдават отстрани горчивите плодове на поредните си прибързани популистки решения. Ако питаме един Волен Сидеров например всичко е повече от лесно - спирай тока, спирай водата - като не плащат, да мрат. Да, ама не. Ако проблемите се решаваха толкова бързо посредством Сталиновския замах, политик щях да съм и аз. И Иван Дебелия от четвъртия етаж, и Минчо Тинчев от Гинчево, ако щете. Тук обаче трябва да се намеси ловката ръка на политиката, а не твърдата такава на политикантстването. Сякаш никой не разбра, че 40 хил., които не плащат, не е просто нарушение на закона, а кампания против него. Пробив в икономическото състояние на втория по големина български град и пример за подражание на кварталите със смесено население в другите големи селища в страната. Вместо "специалистите" да играят решителни пред електората си, можеха да признаят азбучната истина, че проблемът е достатъчно сериозен, за да влезе в Парламента. Всяко по-начетено гимназистче може нетрудно да се досети, че каквото и да им спираме на "ромските братя", те няма да напълнят хазната с липсващите милиони. "Защото законът е едикакъв си", е отговорът, който получаваме на подобни обвинения, но днес той просто увисва във въздуха. В Столипиново пламти епидемия, за която виновни няма, въпреки че 95 % от заразените са деца, които със сигурност не дължат никому нищо, та да се превръщат в изкупителни жертви. Милионите левове продължават да липсват и никой не мисли за алтернативно погасяване на дълговете. Но за да защити справедливия си статус, законът както отнема, така трябва и да връща. Как ли? Ами да кажат тези, които са толкова запознати с проблемите на ромите, че превърнаха Столипиново в европейска столица на заразите. Кому трябваше да се спира водата в квартала? Колкото и големи да са ромските дългове към Водоснабдяване, едва ли могат да бъдат събрани от мъртъвци. Защо например не беше прекъснат само токът, а общите задължения да се съберат чрез елементарно модериране на закона? В екстремни ситуации това е първото, което правят западните ни политически образци. Гъвкав закон, който да отговаря на конкретните нужди на обществото. Нали ромските семейства правели по 15 деца, за да получават пари от добавките? Не може ли част от тези суми да отиват към фонд за възстановяване на финансовите липси във ВиК и Топлофикация? Бавно, но сигурно дето се казва. Нали ромите имали по няколко автомобила, защо не се наложи запор върху употребата на личните превозни средства, докато не се изчисти поне част от задълженията? Контролът върху използването на колите няма да е нито труден за катаджиите, нито скъп. Това са хипотетични варианти, които изскачат в пространството още на първо четене в главата на непретенциозен журналист. Какво ли ще стане, ако господата от Народното събрание решат най-после да напрегнат мозъците си и да мислят така, както са го правили, за да стигнат политическите върхове? Всички ние можем да очакваме настъпването на този момент единствено с нетърпение и трепет, защото в противен случай обществото ни ще продължава да боледува. В преносния, а вече и в буквалния смисъл на думата. Пари няма - действайте...
|