По време на война истината умира първа

Това пише в своя статия за The National Interest Кристофър Пребъл — заместник-председател по отбраната и външната политика в Cato Institute.

В Париж победи Путин

Когато преди повече от два месеца се появи бежанската вълна, само няколко тихи гласчета предупреждаваха, че Европа я очакват промени, к...

Прочети повече

Лъжата в нейните най-непригледни прояви изкривява фактите – както за загубите, така и за ползите, свързани с конкретната политика. Като велика държава, заемата доминиращо положение САЩ се ползват с най-широката свобода по въпроса за взимането на решения затова кога и струва ли си изобщо да се намесва в работата на други държави. Но именно заради това, че американците вече се чувстват в пълна безопасност, е много трудно те да бъдат мобилизирани и вдъхновени за война в друга страна.

Трудно е, но е възможно. Американците с готовност положиха не малко усилия, за да разгромят фашискта Германия или Японската империя в годините на Втората световна война. И ние водихме тази война в съюз с някои личности, истински достойни за всякакъв вид порицание (пример – Й. Сталин). Повечето американци биха били готови да търпят съюз с жестоки тирани, защото в противен случай би било още по-лошо.

Но повечето подобни случаи всичко не е толкова очевидно и неоспоримо както това, което моите колеги Тед Гален Карпентър и Малу Иносънт разказват с всички подробности в своята книга и за това, което Тед пише в статията си в The National Interest. И ако американците смятат, че ние просто сменяме един жалък диктатор с друг, но безопасността на САЩ при това съвсем не се повишава или нищо не се променя по отношение на спазването на човешките права, значи те са амбивалентни.

Така че американските политици нарочно ни объркват. Те изопачават истинското положение на нещата. Те лъжат. Преувеличават вредата, свързана с това ако един жалък диктатор А остане на власт. Те заявяват, че това е още един Хитлер или поредния Мао. Значи ние сме длъжни да помогнем на жалкия диктатор Б. После лъжат какво точно представлява жалкият диктатор Б. Той не е толкова лош, той е наш приятел - демократ. Обича народа си с цялото си сърце. Понякога американските чиновници сами вярват на лъжите си.

Предаде ли САЩ световното лидерство на Русия? (Видео)

Явно на САЩ не им е дадено да говорят конструктивно и техният основен външнополитически метод беше и остава създаването и поддържането...

Прочети повече

Ако ви се струва, че вече сте чували подобно нещо – така е. Това е нещо подобно на това, за което пишеше в някои статии напоследък за Афганистан. Правозащитни организации помолиха афганистанското правителство да проведе разследване на случай за убита с камъни жена, която уж е извършила прелюбодеяние, а видеоклипът е бил пуснат в мрежата. Президентът на Афганистан Ашраф Гани изказа съжаление във връзка с „чудовищното злодеяние“. За разследването на инцидента властите създадоха комисия, в чийто състав, както писа New York Times, беше „известен молла, привърженик на официалната власт, който счита, че линчът с камъни за онези, които са извършили прелюбодеяние, е напълно справедливо наказание.“

Такава отвратителна история с камъните може да бъде наречена единичен случай (макар, че едва ли е така). През септември New York Times публикува обширна статия, в която подробно разказва как нашите афганистански съюзници са се гаврили с малки момченца, а на американските военни е било заповядано да се направят, че нищо не забелязват.

Аз зная за това повече от година и искрено се учудих колко много хора никога не са чули нищо. Спомних си един случай отпреди няколко години. С няколко колеги решихме да се срещнем с неголяма група конгресмени. Стана въпрос за т.нар. „момчета за забавление“ и си спомням как един конгресмен изпадна в ужас. Нашите афганистански „съюзници“ се държат така и американските военни знаят за това? Сигурно греша, каза той. Какви са всъщност отношенията между тези мъже и момченцата? Опитах се да обясня, без да навлизам в подробности. Използвах термина „насилие“, но той отново не разбра, уточних - „сексуално насилие“. Опитах да се да избегна думите „изнасилване“ или „сексуално робство“. Накрая, той схвана. И в този момент конгресменът, искрено вярващ в мисията на САЩ в Афганистан, започна да се превръща в скептик.

По време на война истината умира първа. Но ако фактите, които характеризират истинската същност на нашите съюзници се осветяваха по-широко и ако медиите анализираха по-внимателно изявленията на американските чиновници за това, че безопасността на един или друг клан или групировка в някоя далечна страна е същото, което е и собствената ни безопасност, то може би американците по-малко щяха да вярват и на други изявления на американското правителство за външната ни политика.

Путин и Обама - кой за какво ще говори?

Ако внимателно сте се вслушали какво точно казват говорителите на Обама и Путин, ще останете с противоречиво мнение какво точно ще обсъ...

Прочети повече

Във всеки случай се надявам. Малко скептицизъм няма да навреди.