Подозрения за руско финансиране на европейски партии

В същото време високопоставен британски политик, пожелал да остане анонимен, изрази пред вестника своите растящи опасения, че в Европа се води „нова студена война“, а намесата на Русия е по-обхватна и дълбока, отколкото се смяташе досега. „В момента се води нова Студена война. В целия ЕС виждаме обезпокояващи доказателства за руските усилия за всяване на раздор по ключови въпроси в Европа“.

Русия няма да участва в сесията на ПАСЕ

Руската делегация е взела решила да не участва в зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), съобщил за журна...

Прочети повече

Според документа „Руските действия за оказване на влияние“ Русия е заподозряна за опити за оказване на влияние в редица европейски страни, сред които Франция, Холандия, Унгария, както и в Австрия и Чехия, които Москва разглежда като вход за шенгенската зона. Американското разузнаване, че установи дали руските служби за сигурност финансират партии и благотворителни организации с намерението „да подронят политическото единство“, да подбудят настроения срещу противоракетната програма на НАТО и да саботират опитите за намиране на алтернативи на руските енергоизточници.

Властите отказват да разкрият кои партии са заподозрени, но се предполага, че това са крайнодесни формации като „Йобик“ в Унгария, „Златна зора“ в Гърция, Северната лига в Италия и френският „Национален фронт“, който е получил заем от 9 милиона евро от руска банка през 2014 година.

Други случаи на подкрепени от Москва опити за дестабилизиране, които са следени отблизо от дипломатите, включват връзки с Австрия, като например случаят с депутатите, които посетиха Крим, както и руски шпиони, използващи австрийски паспорти.

Руско влияние бе установено и в референдума, който ще се проведе през април в Холандия по въпроса дали да бъде блокирано сближаването на ЕС с Украйна. Мнозина смятат, че използваните аргументи в дебата напомнят много на руската пропаганда. Желанието на Русия да повлияе на политиката във Великобритания също се засилва, посочват запознати източници. Според тях Кремъл вижда бъдещия референдум относно членството на страната в ЕС и избирането на Джеръми Корбин за лидер на лейбъристите като потенциална възможност за отслабването на Европа.

Русия обмисля приватизация на част от държавния пакет в Роснефт

Руският министър на финансите Антон Силуанов заяви по руската телевизия, че за попълване на приходите в бюджет 2016 правителството о...

Прочети повече

Игор Сутягин от Кралския институт на обединените служби казва, че руската пропагандна машина в момента е „много активна“ и разгръща това, което експертите по сигурността наричат „хибридна война“ – съчетание на конвенционалната военна сила с партизански тактики и кибератаки. „Руската кампания е в сивата зона, тя действа прикрито и често легално, за да избегне политически отговор, но с ясната цел да отслаби волята на Запада за борба, да породи съмнения по отношение на НАТО, ЕС, ядрената отбрана на Великобритания и икономическите санкции“, казва той. „Играят умно. Между държавите има неписани правила, които Русия откровено нарушава, но тя знае, че Западът не може да й забрани нищо, без да накърни собствените си ценности като свободата на изразяване“, добавя Сутягин.

Анализатори отбелязват, че контролираната от Кремъл медия „Русия днес“, която работи във Великобритания, е отразила подробно и в положителна светлина кампанията на Корбин. Телевизията отрази шест от неговите митинги и речи, което не направи с опонентите му. В безпрецедентна намеса в британските вътрешни дела руският посланик в Лондон Александър Яковенко приветства избирането на Корбин като „радикален пробив“.

Андрю Фоксол, директор на руския център към мозъчния тръст „Хенри Джаксън съсайъти“, посочва, че Русия е станала „по-дръзка“ в подхода си в опит да прекъсне санкциите, които бяха въведени заради анексирането на Крим. „Никой не твърди, че Корбин получава пари от Кремъл, а само, че интересите му явно се припокриват с реториката на Кремъл. Русия засили политиката си на оказване на влияние и се опитва да постигне за шест месеца или за една година това, което по-рано е предвиждала за 10 години“, допълва Фоксол. „Винаги, когато се представи възможност, Русия иска да подрони устоите на Запада – да покаже, че Западът не е по-добър от нея. Москва иска края на ЕС, защото предпочита политиката „разделяй и владей“, казва той.

Русия се интересуваше активно и от шотландския референдум, който застрашаваше британската база „Фаслейн“ и който бе широко отразен от „Русия днес“. След вота Москва твърдеше, че резултатите са подправени. Под лупата е и Британската партия за независимост, тъй като Найджъл Фараж и други високопоставени нейни членове хвалят руския президент Владимир Путин и обвиняват ЕС, че е „провокирал“ руското анексиране на Крим. Все пак, доказателства за преки връзки между партията и руски длъжностни лица няма.

Сирия: Русия е 10 пъти по-ефективна от САЩ в борбата срещу ИД

Точните удари на ВКС на РФ по позициите на терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия са 10 пъти по-ефективн...

Прочети повече

The Telegraph