Политолог: Изборите в Сърбия по-скоро ще потвърдят курса на страната към ЕС

Предсрочните парламентарни избори в Сърбия по-скоро ще потвърдят курса на страната към евроинтеграция, макар че сърбите не са готови на влизане в ЕС на всяка цена, смята старши научният сътрудник от Института по славянознание към РАН Пьотър Искендеров, цитиран от РИА Новости.

Премиерът на страната и лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) Александър Вучич заяви на 17 януари, че изборите ще се проведат тази година за потвърждение на политиката на сближаване с ЕС. Той отбеляза наличието на социален конфликт в страната, който блокира реформите и който трябва да се реши. По думите му правителството има нужда от пълноценен четиригодишен мандат, за да завърши през 2020 година реформите, необходими за влизане в Евросъюза.

Предишните парламентарни избори в Сърбия също бяха предсрочни и се състояха през март 2014 година. Времето на провеждане на новото гласуване още не е определено. Като една от най-вероятните дати беше посочван 22 април.

Планирани предсрочни

Искендеров напомня, че идеята за избори се е появила доста отдавна.

"Разговорите, че в Сърбия ще се състоят предсрочни парламентарни избори се активираха още през пролетта на 2015 година. Тогава беше напълно реална перспективата, че тези избори ще се състоят до края на годината", казва той.

"За тяхното провеждане настояваше опозицията начело с Воислав Шешел, който сега се опитва да си върне позицията на лидер на опозиционния лагер. Освен това и лидерите на управляващата коалиция разбираха необходимостта да си подсигурят обществената подкрепа, що се касае до придвижването на сръбската заявка за влизане в ЕС", отбелязва експертът.

По думите му сегашните власти в Сърбия имат нужда от изборите, за да получат мандат за приемане на непопулярни решения.

"Няма да крием, че сегашната управляваща коалиция начело с премиера Александър Вучич все пак повече е привлечена от Брюксел, отколкото от Москва. Но за да се вземе непопулярно решение за влизане в Евросъюза, съхранение на политика на военен неутралитет, безспорно трябва са се подсигури подкрепата на избирателите. Така че идеята за предсрочни избори обединява и опозицията, и управляващите кръгове. По този въпрос има определен консенсус", смята Искендеров.

Победата на прозападния курс

Според експерта, ако се съди по ситуацията днес, то шансовете на опозицията за победа не са много.

"Трябва да отчитаме, че опозиционният лагер така и не успя да се обедини. Фактически се е разпаднала някога управляващата Демократическа партия на Сърбия на бившия премиер Воислав Кощуница. Не е съвсем ясна реалната тежест на Шешел и неговата Радикална партия", казва Искендеров.

"Така че, ако гледаме на ситуацията от позицията на днешния ден, според мен управляващата коалиция може да запази властта и очевидно това ще ѝ позволи да вземе решения, включително и с прозападен характер", добавя той.

Избор на ориентация

Искендеров отбелязва, че всъщност сега се решава въпросът за избора на външнополитическа ориентация на Сърбия. Въпросите тук са няколко. По-конкретно – проблемът с бежанците.

"В страната много критично се отнасят към политиката на Евросъюза и по този въпрос се подозират лидерите на ЕС, по-конкретно - Германия, в това, че се опитва да превърне Сърбия и другите балкански страни в такъв санитарен кордон, че да разполага там бежанците, които по едни или други причини са неудобни на Европейския съюз.

Тоест терористи и така нататък. В печата се прокраднаха плановете по създаване на постоянен лагер за разполагане на няколко десетки хиляди бежанци в Сърбия с пари на Евросъюза – такива, които страните от шенгенското споразумение не искат да пускат. Всичко това безспорно притеснява сръбското общество", подчертава експертът.

Белград трябва да се определи и във военно-политическата сфера.

"Хърватия възнамерява да разположи американски ракети на своя територия. Сърбия е принудена да реагира по някакъв начин на това и може да го направи в две направления – или да сключи споразумение с Русия за покупка на противоракетни системи, или да подаде заявка за влизане в НАТО", смята Искендеров.

Отново Косово

Не е загубил острота и Косовският проблем. "Още миналата пролет Евросъюзът с устата на Германия и лично Франк-Валтер Щайнмайер (външен министър на Германия) предяви на Сърбия нови условия, фактически нови ултимативни условия, които се отнасят до пълната нормализация на отношенията с Прищина, отказ от реална подкрепа на косовските сърби и признаване на независимостта на Косово, ако не де юре, то де факто", напомня експертът.

По думите му след това изострянето на ситуацията в другите региони на Европа, изострянето на отношенията между Русия и Европейския съюз, проблемът с бежанците и другите въпроси отхвърлиха проблема с нормализацията на отношенията между Белград и Прищина на заден план.

"След това последва и подписване на споразумение за основите на функционирането на сръбските общини в Северно Косово, и остротата за известно време беше премахната. Но сега проблемът отново се върна", отбелязва Искендеров.

Въпросът е в цената

Като цяло, сочи експертът, сръбското общество все пак подкрепя евроинтеграцията, но не на всяка цена.

"Всичко зависи от това, как се формулира въпросът. Когато се провеждат социални допитвания за встъпването на страната в Европейския съюз, то около половината, а понякога и повече отговарят на този въпрос положително", отбелязва Искендеров.

"Но щом в тази формулировка се включат точки от рода "по пътя на признаване на независимостта на Косово" или "чрез разрив на търговско-икономическите споразумения с Русия", то тук около две трети заявяват, че Сърбия не трябва да влиза в Европейския съюз на такава цена. Така че отново сръбското обществено мнение е раздвоено", подчертава политологът.