Ще оцелее ли Путин?

Ще съумее ли руският президент Владимир Путин да се задържи на власт, независимо от пропуските си във връзка с Украйна? Тази тема отново става актуална след като Путин изчезна за няколко дни от полезрението на обществото. Макар че той отново се появи, възникналите с неговото изчезване въпроси остават, пише Джордж Фридман от Stratfor*.

Съществува мнение, че Владимир Путин управлява Руската федерация диктаторски, че унищожава противниците си и плаши своите противници. Както и че представлява сериозна заплаха за съседните страни.

Украйна и стремежът да се спре руският спад

Разбира се, трябва да се започне с Украйна. Тази страна е излючително важна за Русия като буфер, отделящ я от Запада и като маршрут за доставка на енергоресурси в Европа. Тези ресурси са основата на руската икономика.

Преломният момент в Украйна настъпи по време на оранжевата революция през 2004 година. Тогава Янукович беше избран за президент при съмнителни обстоятелства, но демонстрантите го принудиха да се съгласи на повторни избори. Той загуби и на власт дойде прозападно правителство. Тогава Путин открито обвини ЦРУ и други западни разузнавателни служби, че са организирали тези демонстрации. Той бе убеден, че Запада иска да унищожи Руската федерация, готвейки ѝ участта на СССР.

За него важността на Украйна за Русия беше очевидна. Затова той повярва, че ЦРУ е организирало демонстрациите, за да постави Русия в опасно положение и, че единствената причина за подобни действия е в стремежа да се ослаби и унищожи Русия. След събитията в Косово Путин напълно открито премина от подозрителност към враждебност по отношение на Запада.

От 2004 до 2010 година Русия работеше да минимизира завоеванията на оранжевата революция. Тя започна да възстановява въоръжените си сили, концентрира усилията на специалните си служби и направи всичко възможно, за да преустрои отношенията си с Украйна. Тъй като Москва не можеше да контролира Украйна, тя не искаше САЩ и Европа да я контролират.

Ситуацията се обръща срещу Путин

Събитията от изминалата година се оказаха катастрофални за Путин. През януари Русия властваше в Украйна, но през февруари Янукович избяга от страната и властта премина в ръцете на прозападно правителство. Същото правителство с помощта на западни съветници закрепи позициите си.

Към юли руснаците контролираха само неголеми райони от територията на Украйна. Сред тях беше и Крим, където по договор Русия винаги е имала мощна армия, а също и триъгълникът между Донецк, Луганск и Северодонецк, където не големи сили на опълченците, при очевидна подкрепа на руските специални служби, контролираха десетки градове и други населени места.

В случай на провал на украинското въстание в своята стратегия, Путин разчиташе, че киевското правителство ще се разпадне от само себе си и че ще успее да отдели САЩ от Европа, възползвайки се от здравите търговски и енергийни връзки с европейските държави. В тази ситуация най-важна роля изигра разбиването на самолета на малайзийските авиолинии - MH17.

Ако се окаже (а мнозина говорят за това), че Русия е доставяла на сепаратистите ПВО системи и е изпращала екипажи за сглобяването им, то тя може да бъде призована да отговаря за крушението на самолета. Това означава, че Москва ще има по-малко възможности за разкол между европейците и американците. В този случай Путин от ефективен и мъдър опитен ръководител ще се превърне в опасен и некомпетентен човек, поддържащ безнадеждно въстание с напълно неподходящо оръжие.

И колкото и някои страни да се противопоставят на конфликта с Путин, Запада ще трябва да се замисли доколко разумен е руският президент. Путин трябва да помисли и за съдбата на своите предшественици. През 1964 г. Никита Хрушчов се връща от почивка и установява, че е сменен от протежето си Леонид Брежнев. Преди това Хрушчов е унижен в хода на Карибската криза. Това обстоятелство плюс неспособността му да придвижи икономиката напред след 10-годишно управление, накара най-близките му съратници да го пратят в оставка.

Икономическата ситуация в Русия съвсем не е толкова катастрофална, като при Хрушчов и Елцин, но в последно време се влоши значително. Някои металургични предприятия са застрашени от банкрут, а банковата система е поставена на изпитание заради финансовите санкции на ЕС и САЩ.

Популярността на Путин в страната рязко нарасна след успешното провеждане на Олимпиадата в Сочи и след като западните медии започнаха да го представят като агресор в Крим. Но както показва реалността на ситуацията в Украйна, великата победа ще бъде изтълкувана като прикритие на отстъплението в условията на сериозни икономически проблеми, сигурен е Фридман. За мнозина ръководители събитията в Украйна не са някакъв колосален проблем. Но имиджът на Путин се гради на рязка външна политика, а икономиката показва, че до кризата в Украйна неговият рейтинг не е бил чак толкова висок.

Русия след Путин

В този режим, който Путин помогна да бъде създаден, демократичният процес не може да бъде наречен ключ към разбирането на това, което ще се случи по-нататък. Путин възстанови съветските елементи в държавната структура и дори използва термина „Политбюро“ за своя кабинет. Всички тези хора той е подбирал сам, но в Политбюро от съветски тип, най-много човек трябва да се опасява от близките колеги.

Моделът "Политбюро" е предназначен ръководителят да може да създава коалиции сред различни фракции и групи. Путин много умело прави това, но до момента той е успешен, на практика, във всичките си дела. Способността му да държи всичко отслабва с понижаването на доверието към него и сега различните фракции започват да се притесняват за последиците от близостта към неудачния лидер.

Путин може да доведе нещата дотам, че съратниците му да започнат да странят от него.

Сега е трудно да си представим в какво точно ще се изрази кризата при смяната на властта. От демократична гледна точка министърът на отбраната Сергей Шойгу и кметът на Москва Сергей Собянин са също толкова популярни, както и Путин. Съществува подозрение, че може да станат още по-популярни.

В крайна сметка, политиците, допускащи пропуски и недостатъци в управлението, оцеляват трудно. Путин допусна пропуск в Украйна, не съумя да предвиди падането на своя съюзник, не реагира ефективно на събития, а след това допусна редица груби грешки.

В последно време управлението на руската икономика далеч не е образцово. Той има сподвижници, които казват, че би могъл да работи по-добре, а сега и в Европа мнозина биха се зарадвали на неговото оттегляне. Той бързо трябва са прекъсне тази тенденция.

Но краят на Путин не е толкова близо. Той управлява страната поне 14 години, а това е много дълго. Той напълно може да възстанови позициите си, но съдейки по състоянието на делата днес, бих предположил, че в умовете на колегите му тихо възникват някои мисли, смята Фридман. Вероятно Путин всеки ден премисля различни варианти. Дa отстъпи през лицето на Запада и да се примири с положението на нещата в Украйна ще му бъде трудно, но сегашната ситуация не може да продължава дълго. Има вероятност в такова положение Путин да стане по-агресивен, ако се сблъска със сериозни политически проблеми.

Не съм убеден, че Путин реално е в беда, но в последно време, прекалено много неща не въртят както трябвa, пише Фридман. Както се случва при всяка политическа криза, когато ситуацията се влошава, в главата идват все по-радикални варианти за действие.

Този, който мисли, че Путин е най-репресивният и агресивен от всички руски ръководители, трябва да има предвид, че това съвсем не е така. Ленин е бил страшен, а Сталин – още по-страшен. Така може да настъпи такова време, когато светът ще гледа на путиновата епоха като на време на либералност и търпимост. Работата е там, че ако борбата на Путин за оцеляване, както и ако стремежът на съперниците му да го отстранят се засилят, готовността на всички страни към използването на насилие и жестоки мерки също може да се засили.

* Stratfor нашумя много и покрай "Уикилийкс", тъй като Джулиан Асандж публикува множество вътрешни имейли и документи за дейността на основаната през 1996 година агенция. Така "Уикилийкс" показа много мръсни тайни на американската агенция, която е известна в САЩ и като "тайното, частно ЦРУ".