Залага ли Турция на инвазия в Сирия?

01.02.2016 09:42 8523

Снимка: Getty Images/Guliver

Месец преди Турция да свали руски бомбардировач, който тя обвини за навлизане във въздушното й пространство, руското военно разузнаване беше предупредило президента Владимир Путин, че такъв е бил турският план. Запознати със събитията дипломати казват, че Путин омаловажил предупреждението, вероятно защото той не вярвал, че Турция би рискувала да провокира Русия за още по-мащабна военна ангажираност в сирийската война.

При случката на 24 ноември миналата година, която имаше всички признаци на добре подготвено нападение, турски Ф-16 свали руския бомбардировач, убивайки един от пилотите. Турция твърди, че е действала поради навлизане на руския самолет в нейното въздушно пространство за 17 секунди, но турските изтребители положиха всички усилия да се скрият, летейки на малка височина, от което излиза, че те са били на специална мисия за унищожаване на руския самолет.

Свалянето – първият руски самолет, свален от страна от НАТО от времето на Корейската война – е важно, защото показва колко далече ще отиде Турция за запазване на позицията си в региона на войната в южната част от близо 1000-километровата си граница със Сирия. Това събитие днес е от голямо значение, защото сега, два месеца по-късно, Турция е изправена пред военни събития в Северна Сирия, които представляват много по-сериозна заплаха за нейните интереси, отколкото това кратко навлизане в нейното въздушно пространство, въпреки че в събота Турция пак отправи претенции, че е имало ново руско нарушение в петък.

Сирийската война е в критичен етап. През миналата година сирийските кюрди и тяхната високо ефективна армия - Отрядите за защита на народа (ОЗН), превзеха близо половината сирийска граница с Турция. Основната линия за снабдяване на Ислямска държава (ИД) през граничния пункт Тал Абяд северно от Рака беше завзета от ОЗН миналия юни. Подкрепяни от интензивните бомбардировки на американските ВВС, кюрдите напредват във всички направления, отделяйки Северна Сирия от Турция в ивицата между реките Тигър и Ефрат.

ОЗН има да превземе още 90 км, западно от Джарабулус на Ефрат, за да затвори линиите за снабдяване на ИД и тези на отделната от ИД въоръжена опозиция през Азаз край Алепо. Турция каза, че нейната „червена линия“ е, че ОЗН не трябва да преминават западно от Ефрат, въпреки че тя не реагира, когато арабският аналог на ОЗН – Сирийските демократични сили (СДС) превзеха язовира в Тишрин на Ефрат и застрашиха крепостта на ИД Манбидж. Сирийските кюрди сега размишляват дали да превземат стратегическата територия северно от Алепо и да я свържат с кюрдския анклав в Африн.

Развитието през следващите няколко месеца може да определи кои в региона в дългосрочен план за десетилетия са победители и губещи. Силите на президента Башар Асад напредват на няколко фронта под въздушния чадър на руснаците. Петгодишната кампания на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за свалянето на Асад в Дамаск чрез подкрепа за въоръжената опозиция, изглежда близо до провал.

Турция може да реагира на това, като го приема за свършен факт, допускайки, че би било трудно за нея да изпрати своята армия в Северна Сирия пред лицето на силни възражения от страна на САЩ и Русия. Но ако алтернативата е провал и унижение, тогава тя може да направи точно това. Жерар Шаланд, френският експерт по особености на войната и политиката в Близкия Изток, говорейки в Ербил миналата седмица, заяви, че: "без Ердоган за лидер, бих казал, турците няма да се намесват военно (в северната част на Сирия), но тъй като той е, мисля, че те ще го направят".

Ердоган има репутацията на повишаване на залозите, след като миналата година не успя да спечели парламентарно мнозинство на първия от двата избора. Той взе предимство с най-прясното противопоставяне на турските кюрди и фрагментирането на неговите опоненти и спечели вторите избори през ноември. Директна военна интервенция в Сирия би била рискована, но Шаланд вярва, че Турция „е способна да направи това във военен план и няма да се сдържи заради Русия”. Естествено, това няма да е лесно. Москва има във въздуха самолети и зенитни ракети на земята, но Путин вероятно има ясна идея за ограниченията на руската военна намеса в Сирия.

Омар Шейхмус, живеещият в Европа ветеран водач на сирийските кюрди, каза, че сирийските кюрди „трябва да осъзнаят, че руснаците и сирийското правителство няма заради тях да отидат на война с турската армия“. Той предупреждава, че управляващата кюрдска политическа партия – Партия демократичен съюз (ПДС) не трябва да преувеличава собствената си сила, тъй като реакцията на президента Ердоган е непредвидима.

Други кюрдски лидери са убедени, че турска намеса е малко вероятна и че, ако се беше стигнало до нея, това би станало преди свалянето на руския самолет. Това доведе Русия до увеличаване на въздушните си сили в Сирия и до предприемане на много по-враждебен подход към Турция, давайки пълна подкрепа на напредъка на сирийската армия в северна Латакия и около Алепо.

За момента сирийските кюрди все още решават какво би трябвало да направят. Те знаят, че тяхната квазидържава, известна като Рожава, е в състояние да се разширява с взривна скорост, защото САЩ се нуждаят от сухопътна сила, която да действа в сътрудничество с тяхната въздушна кампания срещу ИД. По различно време руски и американски бомбардировачи са подкрепяли настъплението на ОНС към Манбидж. На хаотична шахматна дъска на сирийската криза, кюрдите в този момент имат същите врагове като сирийската армия, но знаят, че силните им позиции ще продължат само докато трае войната.

Ако няма турска интервенция в значителен мащаб, тогава Асад и неговите съюзници печелят, защото сериозната руска, иранска и на ливанската „Хизбула“ интервенция наклони баланса в тяхна полза. Тройката на регионалните сунитски държави - Саудитска Арабия, Катар и Турция - са се провалили, до момента, да свалят Асад чрез подкрепа на сирийската въоръжената опозиция.

Техният ентусиазъм затова е под напрежение. Саудитска Арабия има находчиво лидерство, тя е въвлечена във война в Йемен, а и цената на петрола може да остане на 30 долара за барел. Действията на Катар в Сирия са още по-непредвидими. "Ние никога няма да можем да разберем политиката на Катар", каза един наблюдател в Персийския залив с чувство на неудовлетвореност. В по-хаплив коментатор от Вашингтон добавят, че "катарската външна политика е проект на суета", сравнявайки я с желанието на Катар да купува забележителни сгради в чужбина или да е домакин на световното първенство по футбол.

В сирийската и иракската политика почти всеки преиграва, грешно приемайки преходно предимство за необратим успех. Това се отнася и за една велика сила като САЩ в Ирак през 2003 г., за чудовищна сила като ИД през 2014 г., и по-малката по мощ сила на сирийските кюрди през 2016 г. Една от причините Иран засега да излезе напред в борбата за тази част на Близкия изток е, че иранците се придвижват внимателно и стъпка по стъпка.

Турция е последната регионална сила, която би могла да промени хода на събитията в Сирия с извършване на военна интервенция - развитие, което не може да се отхвърли, след като сирийско-турската граница постепенно се затваря. Но като оставим настрана това, конфликтът е станал толкова интернационализиран, че само САЩ и Русия са в състояние да го доведат до края му.

Индипендънт